Интересно:

Фотоархив

 

 

 

 

 
 

 

 

/ НЕ / ИСКАМ ДАСКАЛО, БРАТО !

 

Да или не – какво всъщност искаш, когато си на 16 или на 18 ? Доколкото си спомням икономиката преди години, май не я харесвах особено. Не за друго, ами заради постоянно натрапваното: УЧИ! Тогава никой не ме питаше искам ли го или не. Постоянно ни надъхваха / учителите /, че трябва да сме много амбициозни, че трябва да сме съвършени – иначе сме НИКОИ, цитираха ни Рам Чан, който твърдял, че ако не си по-добър от най-добрия на тази земя, просто няма да оцелееш и т.н. По някое време даже на мен започна да ми писва, тези свръхочаквания направо ме уморяваха – ами и аз съм човек, не може ли някой срок да завърша с по-малко от 6.00 / а всъщност имах ли избор / ! Обаче ми се искаше нещо друго ... А на теб, брато, какво ти се иска, може би повече купони по квартирите на разни съученици или повече дискотеки с добре наточени мадами, или просто да се разбиеш на някое надпиване с бира, или да се напушиш здраво в градската, или пък просто да хайманосваш по улиците ? И нали е абсолютно сигурно, че го искаш ! Защото това си е твоят живот. Писнало ти е – на всички рано или късно им писва. И дори ваште да си стъпят на врата, на теб пак не ти се иска да си послушен. Не искаш даскалото – кофти е, твърде е праволинейно, не е за теб. Ти имаш нужда от бунт. Тези мисли ти минават през главата, нали ? Споко, не се е случвало само на теб. Всъщност ясно е какво не искаме всички, когато сме тийнейджъри, ясно ли е обаче какво искаме?Имам предвид след купоните и дискотеките, след първия път по случайност, след изтрезняването... Нали все нещо трябва да е станало? Какво ? Не съм сигурна , брато. За себе си помня, че не ми се искаше много да спазвам правилата, но трябваше; помня, че не ми се искаше много да съм ТУК, но трябваше; обаче си спомням и че всичко много ми липсваше, когато свърши И сега искам да съм ТУК – да изпием по едно кафе в междучаието, да полафим – за каквото и да е...Да, сега знам, че съм го искала, винаги е било така. Ами, ти брато ? Реши ли кои са важните неща ! То, така или иначе, ТИ имаш последната дума. Животът си е твой. Каквото и да избереш обаче истината е, че ще трябва винаги да бъдеш много СИЛЕН, за да отстояваш избора си, защото след 18 никой няма да те пита дали искаш или не.

 

Марина Маринова, преподавател

във Великотърновския университет

 

 

 

обратно <--